Както прочетохте в заглавието това няма да е ревю за един филм, няма да е ревю и за три, това, дами и господа, ще ревю за (показвам 4 пръста) филма. А именно „Righteous Kill“, „Burn after Reading“, „Shine a Light“, „Wall-e“. И понеже мама ме е учила да съм подреден и прилежен, ще ги сортирам по „мехурчето„. И така да започваме с
Режисьор:Джон Авнет ( „88 минути“ )
В ролите: Робърт Де Ниро, Ал Пачино и некви други
Жанр: Трилър / Крими
Линк: Официален сайт
Линк: Трейлър
Ревю:
Спомняте ли си онези 6 минути от Жега, а? Спомняте ли си СЦЕНАТА, а? (не обира разбира се) Ако не си спомняте, ето ви на, да се сетите. Сетихте се вече. Хубаво. Пригответе се, защото ей сега идва студената вода. Това не може да се повтори. Няма го в „Righteous Kill“, няма и да го има никога. Грубо, но истина.
Да, знаех че сюжета ще е тъп и клиширан(по дяволите още от трейлъра усетих развръзката), но въпреки това го гледах с миниатюрната надеждица, че тези 6 минути ще ги видя пак. Дори, скромен както винаги, не ламтях за 6. И 4 щяха да ми бъдат достатъчни. Тц, нямаше ги. А сигурно поне един час филмово време бяха заедно, но целият този час не струва дори колкото 1 секунда от онази сцена. Просто и на тях им дойде времето да си „починат“. „Почивам“ е понятие, което лично аз съм измислил, но все още непатентовал, така че спокойно може да го ползвате срещу скромната сума от споменаване на истинския автора. Та по дефиниция „почивка“ е, когато доказал се актьор на завидна възраст играе в слаби филми. Обърнете внимание, че тази дефиниция е минимална по включване и обърнете също внимание на ключовите думи. „Доказал се“. Това, че има много дребни актьорчета, които правят слаби филми, не означава, че почиват. Означава, че просто си не могат. „Завидна възраст“. Разбирай, остаряхме, направили сме достатъчно парици, можем да си позволим да се снимаме в тъпи филми, за да изкараме джобните на внуците. Ето например Джак Никълсън си почива, Морган Фриймън също, Донълд Съдърланд и той, всички го правят. Нормално е, човешко е, простено им е. Такъв е и случаят с този филм. Слаб сценарий, предвидим до болка, но въпреки това хората го гледат заради актьорите, защото тайничко се надяват титани от техния ранг да успеят да прикрият слабостите на филма, да покажат такова актьорско майсторство и невероятна игра, че да направят този час и половина по-приятен. Е, да, ама като почнат да гледат филма и видят, че сюжета му не позволява на същите титани да покажат каквото и да било, освен да си кажат репликите без всякакъв интерес, тогава започват да осъзнават грубата действителност – още 100тина изгубени минути. И така, нека резюмираме. Основният проблем на филма е, че има сценарий, който Боб и Ал трябва да следват. Ако филмът нямаше такъв и беше оставен изцяло на импровизациите на двамата, сега щяхме да си говорим съвсем други неща.
Следва
Режисьор: Итън и Джоуел Коен( „No country for old men„, „The Big Lebowski„, „Fargo„… )
В ролите: Джордж Клуни, Франсис МакДорманд, Джон Малкович, Тилда Суинтън, Брад Пит
Жанр: Комедия / Трилър
Линк: Официален сайт
Линк: Трейлър
Ревю:
Мислех, че след успеха с Кучетата, славата ще опияни тези двамата и ще забравят от къде започнаха. За щастие обаче и този път излязох точен като синоптиците. По „Коенов“ филм от „Изгори след прочитане“ едва ли можеше да бъде.
Какво имам предвид с „Коенов“ филм? Какъв е „Коеновия“ филм? Ами най-точното, кратко и ясно обяснение за „техните“ филми е комедия / трилър с необикновен, често граничещ с чудатост, сюжет и незабравими герои. Е, всичко от гореизброените съставки го има и в този филм и то в двойни дози. Сюжетът е пълен с абсурди, а героите са няма такива дебили. Целият филм е просто чист кретенизъм. Това за хората, незапознати дори и с част от творчеството на Коенци, ще кажа, че е коз, а не недостатък. И именно в това се крие чарът на филма. Защото дори не мога да си представя колко невероятно опасно е да ходиш на ръба и да не залитнеш към простащината. Е братята за пореден път са доказали, че са достатъчно умели в това. И винаги са ме изумявали как измислят такъв сюжет, бе. Как от някаква абсолютно банална случка, заемаща централната част на историята, избликват такива невероятно комични заради идиотизма си сцени. В този е същото. Основнoтo, около което се върти историята, е загубен диск в спортна зала, съдържащ несполучливите мемоари на бивш агент на ЦРУ. Ето, едно изречение. А, ако тръгна да ви обяснявам всички комични случки произтичащи от това, ще ми трябват няколко път по толкова изречения. Егати, истински факири са. Толкова за сюжета, нека да кажа две приказки и за персонажите. Ами колоритни са. Истински образи. Пълни кретени, всеки един до последно. И това, пак да напомня, е бонус, не минус. А не стига, че са забавни с действията си, ами тук таме хвърлят и по някое лафче. ей така между другото. Тук не мога да не отчета силната роля на Пит и Малкович. И двамата са гениални тук. Но и този филм си има недостатъци. Два, от които са: „Фарго“ и „Големият Лебовски“. „Изгори след прочитането“ просто бледнее пред тях по всеки един параграф. Атмосферата във „Фарго“ беше на такава висота, че, ако не бяха направили Кучетата, щях да кажа, че именно „Фарго“ им е най-добрия в това отношение. А тука тя дори отсъства. А, когато си видял Уолтър Собчак от Лебвски си видял абсолютния връх на невероятните образи. Така че всичко пред него ще изглежда слабо, няма начин. За финал ще кажа само че филмът е може би най-добрата комедия излязла в последно време, просто в сравнение с останалите от творчеството на братята Коен не е толкова добра.
Плътно след него
Режисьор: Мартин Скорсезе( „The Departed„, „Goodfellas„, „Raging Bull„, „Taxi Driver„… )
В ролите: Мик Джагър, Кийт Ричардс, Рон Ууд, Чарли Уатс
Жанр: Документален / Концерт
Линк: Официален сайт
Линк: Трейлър
Ревю:
I can’t get no satisfaction (x2), cause I try and I try, and I try, and I try. I can’t get no…
Ето това крещях с пълен глас пред изумените погледи на около 3000 човека, качил се върху меката седалка с номер 39 на 6ти ред от 7ми блок в зала 1 на НДК, на откриването на Киномания. Е, добре де, не съм, но ми се искаше. Това само доказва колко майсторски Скорсезе е уловил енергията, която струи от четиримата „рок динозаври“.
Бидейки фен на групата само от година, година и нещо, осъзнавах, че може би единствения начин да се докосна до магията наречена Стоунс на живо, ще е този филм. Така че за мен нямаше съмнение, че този филм ТРЯБВА да го гледам и се радвам, че успях и то на голям екран с може би най-мощния саунд от всички кина тук. И наистина, абсолютно с ръка на сърцето мога да призная, че това е може би най-близкото нещо до това да бъда там сред публиката и да се деря с пълно гърло. Пак казвам всичко това е възможно благодарение на великия Марти Скорсезе. Шапки долу пред изключителния му талант и среден пръст за Филмовата Академия, че го удостои с Оскар едва миналата година. С помощта на наблюдателното си око и дестината камери, той успява във всеки един момент да улови дори и най-дребните детайли и винаги да гледа на точното място. А решението след всеки няколко песни да показва забавни интервюта с групата, е сякаш, за да ни даде минута отдих от урагана на сцената. Ето така трябва да се заснема концерт – с професионален екип от талантливи оператори и майстор-режисьор. От фен за феновете. И макар да е изложил на показ всичките си умения на режисьор, макар от кинематографична гледна точка този филм да е връх, „Shine a light“ е голям, заради Стоунс. А за тях какво да кажа? Каквото и да е ще е малко. Най-великите, най-големите, най-провокативните, най-старите. 46 години кариера, ако се не лъжа, ако се лъжа проверете в Уики, 20тина албума, продадени в милионни тиражи, оглавявали са сигурно всеки чарт, който някога е съществувал, имат неизброимо количество фенове, които покриват поне 3 възрастови поколения и още, и още. Абе, смешно е да ги описвам, затова и спирам. Скорсезе просто ги е оставил да бъдат себе си и ефектът е всепомитащ. А заключението е кратко: най-добрата група и най-добрия режисьор. Изненадва ли ви резултатът?
И най-накрая
Режисьор: Андрю Стантън( „A bug’s life„, „Finding Nemo“ )
В ролите: Бен Бърт( Уол-и), Елиса Найт( Ева )…
Жанр: Анимация
Линк: Официален сайт
Линк: Трейлър
Ревю:
По принцип хич не съм фен на анимациите. Да, кефя се на Играчките 1 и 2, но нито Чудовищата, нито Невероятните, нито Немо ми харесаха особено. Единствено Рататуй ми хареса умерено и очаквах горе-долу така да стане и с Уолито. А то гледай какво стана. Превърна се в един от най-любимите ми анимационни филми и може би ме запали отново по анимациите.
Филмът успява да съчетае в себе си сладка любовна история, добра научно-фантастична история и всичко това подплатено с задължителната за анимациите сериозна тематика на фона на, забележете, чаровна пост-апокалиптична атмосфера. Нека започнем да нищим това изречение отзад напред. Никога не съм мислил, че може да има нещо докосващо в пост-апокалиптизма, е видях го с очите си. Самотата и упоритостта на роботчето е толкова разчустваща, че трябва да си истински робот, ако не те затрогне. Невероятната му симпатия към най-различни човешки предмети и…Господи, дори гледаше и танцуваше на „Хелоу Доли“. Не, не съм мекушав, просто май ми писна от филмите, които представят машините като зловещи създания, които в крайна сметка ще ни окупират и използват, разбирай сигурно 90% от всички научни фантастики. Верно и тука имаше такава нотка, но това е поради липсата на главен антагонист, а и далеч не беше основното в сюжета, така че не се брои. Минавам нататък. Сериозната тема този път е „ЕКО“. Модерна тема напоследък, затова и изборът е оправдан. Но искам експлицитно да подчертая, че това е просто фон на филма, не е там за да ни укорява или съди. Така че определения от рода на еко-пропаганда и подобни, каквито четох, за този филм са просто смешни. Да видим частта с „добра научно-фантастична история“. Ами, не блести с нещо изключително, наистина. Няма пътувания във времето, хиперскокове, или каквито и да било други неща противоречащи на установените природни закони, няма извънземни, черни дупки и изобщо каквото се сетите, което е неотлъчна част от фантастиката. Има само роботи, нищо повече. Това в никакъв случай не го отбелязвам като минус, защото „Уол-и“ просто няма минуси. И така стигнахме до най-сериозния коз на деветия пълнометражен филм на Пиксар – любовната история. Тук съм безмълвен. Просто няма смисъл да ви редя думи от рода на сладка, трогателна, очарователна, защото само ще се повторя, а и бързо ще ми свърши речника. Пък и не съм поет, за да я опиша подобаващо. Бих ви посъветвал единствено да гледате филма и да я видите, и по-скоро усетите, сами. Накрая ще го кажа възможно най-просто и ясно. „Уол-и“ е прелестен. „Уол-и“ е вълшебен. Силно ви препоръчвам да не го изпускате.
…беше ми много приятно.
)
. 
Dropping the kids off at the pool.
