Завръщането на Мудния син.

Господи, кога минаха повече от два месеца от последния път, когато погледнах страницата за „Редактиране на публикация“. Толкова неусетно. Сякаш онзи ден говорих със съквартиранта ми, че отдавна не съм писал заради изпитите си, а вчера си разправях, че тъкмо като се върна от екскурзията ще пиша.

Мързелът, враг на всеки блогър, четвъртият смъртен грях, който при мен е по-силно изразен от всички останали взети заедно, той е виновен за радиомълчанието. Факт е, че все по-трудно мога да отделям време, за да пиша тук, а да не говорим, че още при мисълта да седна и едно малко червено дяволче се появява на дясното ми рамо и започва да крещи да си намеря по-ползотворно занимание. Именно поради липсата на време и ентусиазъм се захванах и с Туитър и ставам все по-добър, ако смея да твърдя. Така, че отивайте и ме фолоувайте, ако някога са ви били интересни рантовете ми тук( twitter.com/venomplague ), щото писането ми в блога е умряла работа вече.

И за да не изглеждам жалък ще кажа, че причината не е само тази(макар основна, не е единствена), а причината е и в несъответствието между нещата, които си представях, че този блог ще бъде, когато започвах и това, което той всъщност се оказа. Не се получи това, което исках, няма как да стане, затова се и оттеглям. Просто държах да ви го кажа, а не да тънете в неведение и да очаквате следващата публкация, която никога не идва. Поне това ви дължах. Така, че без сълзливи сбогувания, хайде много ви здраве. Аз отивам да изразявам себе си в друга форма. Кой знае, може пък в Туитър да открия начинът. Може в Туитър да открия себе си.

Рандъм интересни неща

Ще видите. Тази картинка ще стане супер актуална Март месец. След Оскарите. А Харви как се радва

Още нещо инспирирано от филм:

Ето това вече ми разби всички детски мечти. И като заговорихме за детски мечти. Дали Дядо Коледа ще оцени колко послушен съм бил през годината и ще ми остави в чорапчето такива ръкавици?

Time is not on my side, no it’s not…

Абе само на мен ли не ми е достатъчно времето? За Джагър и компания(използването на точно това заглавие и споменаването на точно тези хора НЕ е случайно. Потърпете следващите ми скучни философски размисли, за да разберете защо) ми е ясно, но искам да знам при вас как е? Моля ви, кажете ми, ако има формула, която са пропуснали да ми споменат? Аз защо не мога да намеря време за всичко, което искам да свърша? И още не съм започнал работа, при това (макар 3 дена подред да съм близо 12 часа във ФМИ, което изчислено идва близо до 5 дни по 8 часа работен ден). Факт е, че съм неорганизиран, факт е също, че съм и мързелив, но аз ли пък да съм най-зле. Защо денят не е 36 часа? Кой, да го дяволите вземат, е преценил, че 24 са достатъчни.  Изобщо не са, който и да си. Просто не става да работиш / учиш, да гледаш филми / телевизия, да четеш книги / списания, да излизаш по кафета / кръчми, а трябва и да се спи. Засега успявам да поддържам положителен баланс  в категорията “ Гледане на филми и сериали“, но същия в “ Четене на книги“ и „Социален живот“ спада заплашително. А желанието за това е обратно пропорционално. Но уви, време няма. В последната седмица, а вече и за напред ще е така, нямах никакво време. А ми се искаше да си поговорим…ъ…да ви поговоря(така де, блогът винаги е бил един монолог) малко за „Праведно убийство“, който за пореден път показва, че не винаги силния актьор (а в този случай двама) могат да покрият слабия сценарий, малко повече за „Изгори след прочитане“, който показва как се прави хубав „глупав“ филм(ха, предизвиквам ви да разгадаете какво ви казвам), още повече за „Shine a light“ (да, гледах го на откриването на Киномания преди един час), който пък показва как трябва да се заснемат концерти. Изобщо исках да поприказвам, но времето дори и сега ме притиска. Този път за сън. Та, хайде до нови срещи(винаги съм искал да го кажа в блога си), когато пак успея да открадна няколко минути за вас.

О, забравих да ви кажа защо използвах „игра на думи“ от песен на Стоунс за заглавие и ги споменах във второто си изречение.

Не бе не съм, просто цъкнете на линка.

I’m back.(Не, не звучи толкова готино, когато е в сегашно време, нали)

Изключително много се радвам на многобройните мейли, които получих от вас читатели с въпроси относно развитието на блога.

Naah, just joking.

А сега сериозно.

Един месец. Брей, че много време. За хората, които казват, че минута е много(не, естествено, че не говоря за костюмираната асистентка, а за добрия стар Петър Вучков. Да си жив и здрав деди и още толкова предавания да водиш), един месец сигурно е цяла вечност. За мен обаче този месец мина неусетно като (Insert random funny quote here, понеже аз не можах да се сетя и ме мързеше да гуугълна). Дали, защото започна сезонът на дини…ъъъ…така де сериалите и пак почнах като баба ми да гледам по 4-5 сериала едновременно. Слава богу, че моите не са толкова безмозъчни, макар, така като гледам, заплашително да отиват в тази посока. Дали, защото рязката промяна във времето не ми се отрази толкова добре и в продължение на седмица трябваше да се зобя с антибиотици и други илачи. Или, защото се впуснах във вкулторяване и прочетох 2-3 книжки, закръгляйки бройката на прочетените за 3те месеца ваканция книжки на 10(И това, че използвах „книжки“, не означава, че са по 100тина странички, дори не си мислете да ме подигравате. Толкова не съм чел от малък, когато ни даваха списъчетата, но пък страшно ми се четеше и трябваше да утоля жаждата). Та, заради една от тези причини имаше затишие в блога ми. така че всеки да си избере тази, която му звучи най-правдоподобно. За компенсация, до вдругиден обещавам ревю на един филм. Няма да му казвам заглавието, но ще ви оставя задачка за домашно. И така, задача 21ва на страница 42. За тези без учебник. дори ще прочета условието. То гласи следното. Зачитам. „Ако след 89 в Българоя се правят средно по 2 филма на година, обаче доста евтини Холивудски филми се снимат тук, благодарение на Трите С-та: Сегал, Снайпс и Сталоун(ще видите и той ще се зариби) и Долф Лундгрен, то, пита се в задачата, кога ще видим думите „изключителен филм“ и „България“ в едно смислено изречение.“ Пращайте отговорите си на: (тука щях да сложа мейла на Министерството на културата, ако можех да заредя страницата им), а не на мен, аз дори няма да ги погледна, щото вече съм отгърнал най-отзад в „Отговорите“.

Кастинг

Не, това не e кастинг за ново реалити предаване. Просто си търся доброволци за две изключително важни длъжности свързани с отговорния блоггинг. А именно:

1. CSS разбирач – Или някой, който да ми разкраси блога.
2. Редактор – Или някой, който да запълва дупките в познанията ми по „Български език“.

„Защо си се захванал да блоггиш след като не можеш да свършиш тези неща?“ е логичният въпрос, който би последвал. Еми, в училище залягах над Математиката. Българският и Информатиката бяха втора цигулка.

„Какво ще е заплащането?“ е следващият логичен въпрос. Символично, може би почерпка в някой бар.

Желаещите да изпратят CV като коментар към тази публикация. Шегувам се и едно „Аз съм навит.“ става.

За блога, мен и странното заглавие

Е, случи се. И аз имам блог. Какви времена настанаха? На къде отива света?

Хората, които ме познават, знаят и ще ви кажат, ако ги попитате разбира се, че това е едно от тези неща, за които винаги съм бил абсолютно сигурен, че никога не бих направил. Хората, които ме познават, ще ви кажат какво е мнението ми за блоговете и колко против тях винаги съм бил. И все пак продължавам да набирам текст и мисълта, да натисна червеното бутонче в горния десен ъгъл, изобщо не ми минава през главата. Защо?

Ще се опитам да отговоря на този и много други въпроси в следващите няколко реда под формата на импровизираната ФАКЮ* секция.

В: Е добре, защо?

О: Няма ли първо да ме попитате какво ми е мнението за блоговете или сте говорили с някой от приятелите ми.

В: Добре де, какво толкова имаш против блоговете?

О: Много добър въпрос. Радвам се, че ми го зададохте. Винаги съм мислел, че блоговете са жалки опити за популизъм. Какво имам предвид с това ли ? Ами ако попитате, който и да е блоггър защо го прави, най-честият отговор, който ще получите, е „Имам какво да кажа“ или „Исках да имам място, където да си изливам мислите“ или нещо от този род. Е хубаво де казвам аз, така и така повечето от блоговете нямат повече от 5 до 10 читатели(разбирай 5 до 10 френдове от тайфата) защо не им го кажеш направо в Скайп, по телефона или на биричка в кръчмата, защо го качваш на сайт. Защото, тайничко вътре в себе си ,се надяваш да не са само другарите ти, тези който ти четат блога. Надяваш се блога ти да е хубав, често посещаван и темите, които засягаш да пораждат обстойни дискусии от много хора. И ето че стигнахме до 15те минути слава, мечтата за които е заложена във всеки един от нас. И след като много малко от блоговете се развиват до такава степен, винаги съм ги смятал за ненужни.

В: Смяташ ли, че твоя блог ще достигне това ниво?

О: Не. Дори и за момент не се заблуждавам.

В: Тогава, защо?

О: Ами…имам какво да кажа. Шегувам се, обикновено не съм от най-словоохотливите. И това не е защото нямам какво да кажа или защото нямам мнение по въпроса, а защото първо изслушвам, осмислям и чак тогава изказвам. Та, ако трябва да бъда абсолютно откровен защо го правя, това е моя метод за борба със скуката. Разберете ме. Лято е, макар и да вали от време на време. Жега. Хората са по моретата, печат се на плажовете или се крият под чадърите, пият бири и ядат картофки, плющят карти или четат книги, а аз съм в сесия. Затворен в една стая, чета за Крайномерни пространства, двойни, че и тройни интеграли, а след няколко дена трябва да разгадавам какво стои зад думите – факторпръстен, хомоморфизъм, поле с характеристика просто число и т.н. Не знам Данте какво е видял, когато се е разхождал из деветте кръга, но за мен това тука е ада.

В: Добре де за какво ще бъде този блог?

О: За кино, телевизия, книги, игри, комикси и всичко що е фън според мен.

В: Що за заглавие?

О: Добре де, измисли ти заглавие в 2 часа през нощта, което да не е и заето. Избрах заглавието, защото това са две от най-омразните ми неща, свързани с киното. Откачам, когато някой до мен започне да ми мляска в най-напрегната сцена на филма. А спойлерите кой ги обича ? Но въпреки заглавието, мога да ви гарантирам, че на тази страница няма да видите нито един спойлер. Няма да видите нищо от рода на „Ей мноу яко беше като се разбра накрая, че тоя бил мъртъв през целия филм.“(нямаше начин да не дам пример с най-гадния спойлер оф дем ол). Просто ще излагам своето мнение и виждане за някои новини, свързани с горепосочените теми.

В: Е добре де, къде са колите?

О: Какви коли?

В: Еми аз като видях спойлери и си помислих, че блогът е за авто-тунинг.

О: О, да. Предварително се извинявам на всички заблудени тунинг маниаци, които ще попаднат на тази страница. Сори.

Това е фор нау, ако имате още въпроси, постнете ги като коментар към тези въвеждащи слова и ще се радвам да ви отговоря.

* Както забелязвате използвам доста паразитизми. Някои от тях, защото ми звучат по-добре, някои, защото толкова са навлезли в разговорния ми речник, че няма отърваване от тях. Но в този случай(визирам ФАКЮ-то, съгласете се, че това е далеч по-звучно от ЧЗВ)