Седмица 0.

„Guess who? Did you miss me?“ както се пееше в новата песен на Еминем(между другото новия му албум е боклук и дано 2рия е по-добър). Това настрана, първо да кажа, че предстоящата серия от публикации я замислих още миналата седмица, но поради независещи от мен причини(мързел ), първата и част ще види бял свят чак днес. За какво ще иде реч в нея? Ами първата седмица(нищо че пише 0 отгоре, за това след малко) от летния блокбъстър сезон, който започна.

Седмица 0, защото както всеки себеуважаващ се ФМИст ще ви каже – „Започваме да броим от 0″. Добре, сериозната причина е, че тази седмица официално е преди летния сезон, започващ от май, а пък и филмите, които гледах не се титулуват като блокбъстъри. Та какво гледах и какво ми е мнението за него :

Предпочитам този постер пред оригиналния, защото е малко по-идеен(пък и е трибют към рокаджии лайк ми )

Режисьор: Браян Тейлър, Марк Невалдайн („Crank“)

В ролите: Джeйсън Стейтъм и некви други рандъм псевдозвезди(и неразпознаваем Дейвид Карадайн)

Жанр: Екшън

Линк: Официален сайт

Линк: Трейлър

Ревю:

Гледали ли сте Кранк(ще го наричам Кранк не само за краткост, но и, защото „Огън в кръвта“ е поредният блестящ пример за тъп бг превод)? Ако не сте прескочете тази част от публикацията. Не, сериозно. Наистина не е по силите ми, а не вярвам да е по силите, на който и да било,  да ви убедя да гледате 2рата част, ако не сте запознати с материала. А ако случайно сте гледали 1вия и ви е харесал, то тичайте към салона да гледате и този.

Сигурно се чудите защо започнах така? Сега ще ви кажа, разбира се. Защото само хората гледали първия Кранк, ще разбират лишения от логика сценарий на 2рия. Само те ще видят смисъл във безсмислиците и абсурдите, с които новият филм засипва. Само те ще се зарадват на  „простотията“  струяща от него. И не, те не са олигофрени, ментално нестабилни или ментално нестабилни олигофрени(макар за себе си да не мога да го твърдя със сигурност). Просто те знаят, че в това се крие „чарът“ на филма. Да, този филм е брутален, изключително динамичен, безмозъчен 100%ов екшън. Да, този филм е просташки забавен(или забавен в простащината си, ако предпочитате). И не, този филм не се взима на сериозно, затова и вие не трябва да го взимате в нито един миг от 96те му минути продължителност.

За Кранк2 преспокойно може да си оставите разума и разсъдъка пред вратата на салона. Няма да ви трябват. Няма и да ви се наложи да се задълбочавате в сюжета, да търсите символики, прикрити метафори, да дисектирате актьорската игра. Не. Защото този филм не цели това. А това което цели този филм, а именно чисто и просто да забавлява, го постига, стига да сте с правилната нагласа.

А нагласата ще я имате, ако изпълнявате поне едно от следните условия:

1. Гледали сте Кранк, който ако досега не споменах е една идея по-добър.

2. Ако сте деца на Gen Y. За мързеливците, на които не им се чете образователния материал, който предоставих(все пак какъвто авторът, такива и читателите), ще резюмирам – ако сте от интернет/видео-игри поколението.

3. Фенове сте на анимационните филмчета, поне малко. Такъв оувър-дъ-топнес(куул уърд фор прекаляване в някакво отношение, злоупотреба. Което май се отнася и за моята употреба на англицизми, но нали трябва да се правим на готини) има само в анимационните филмчета. Сериозно, имаше моменти, в които си представях как спускат пиано върху него или очаквах да си нарисува удобен тунел на някоя стена и да избяга през него.

За финал ще кажа само едно. Не всички се кефят на стриптизьорки с узита, пародии на филмите за Годзила, препратки към Тарантинови филми, но за тези от нас, на които това им е по вкуса Кранк2 е мега як филм, който кефи на макс.

В същия ден, в който гледах горния филм, имах честта да гледам и един коренно различен на него.

Режисьор: Зорница София („Мила от Марс“)

В ролите: Део, Юлиан Вергов, Асен Блатечки, Теодора Духовникова, Стефан Щерев, Крешимир Микич

Жанр: Драма

Линк: Официален сайт

Линк: Трейлър(от официалния сайт)

Ревю:

Има много неща, които не разбирам(квантова физика, молекулярна биология и ..ъ органична химия са част от тях, например). Но друго, което не разбирам е циничната ни самокритика. Разбирам критика, която е обоснована, т.е. ползотворна. Такава която да доведе до изглаждане на проблемите и самоусъвършенстване. Но нащо не е такова. Нащо си е чисто хейтене, на границата на флеймене(Справка с Fori’s Dictionary : флеймене(eng. flaming)  – разгорещен спор,  в който от липса на обективни аргументи против, започваш да сипеш обиди към противника, тотално изменяйки темата.) Истина е, че всеки има право на субективно мнение, но има и обективна истина. А тя е, че в рамките на 2 години, лично аз съм гледал 3 много добри български филма, а знам и за поне още 3, които за огромното ми съжаление, нямах възможност да видя. И истина е, че всичките те срещнаха отявлен негативизъм. Но да говорим конкретно за „Прогноза“. „Безидеен/Безпомощен“, „Простоват“, „Комерсиален“ са само част от нещата, които се изсипаха за този филм и нито едно от тях не е вярно. Смешно е да се твърди, че „Прогноза“ е безидеен. Просто няма как да е, след като има повече символика от значително количество Холивудски филми, например, към това можем да прибавим и размишления върху националното самоопределяне залитащо към шовинизъм, както и така наречения „балкански синдром“. Така че това с безидейността го задраскваме от списъка. Вярно е, че голяма част от разговорът се провежда в псувни на различни езици, но аз това го наричам с други думи – „Реализъм“, а не „Простащина“. Комерсиален бил. Какво от това? Това лошо ли е?  Нека е комерсиален, нека има все повече комерсиални продукти, защото в комерсиална среда има конкуренция, а конкуренцията от време на време ражда качествени неща.

Не казвам, че филмът е шедьовър. Нито „Дзифт“, нито „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ са. Но дайте да се разберем, това не са боклуци. Това са дяволски добри филми. Специално „Прогноза“ има много интересен и реалистичен сюжет, има както комедия, препълнена с паметни лафчета, така и затрогваща драма. Има актьорска игра. Е не чак „Оскарова“, но на ниво. Какво повече му трябва на човек? Нищо. Може би само биричка и да го гледа с приятна компания . Само първото ми липсваше на мен, но въпреки това пак му се израдвах, така че нямайте грижи, ами не го изпускайте този филм.

И така идната седмица продължава маратона. Набелязал съм си още два филма. Лека подсказка, за да тръпнете в още по-голямо очкване за предстоящите ревюта – „I’m the best there is in what I do. But what I do best isn’t very nice.“ и „Space, the final frontier.“. Със здраве.