Колкото повече са лайната, толкова по-малка щетата.

За „Дзифт“ разбрах точно седмица преди да го гледам. Ден или може би два преди тура му из кината. Жалка картинка. Наистина жалка.

Жалко е, че от нищо и никакъв чат, ей така без причина приятел ми казва, че иска да гледа „Дзифт“ като дойде на София. „Какво е Дзифт?“ – питам аз. „Нов български филм.“ – ми казва.  И това беше. Така се запознах с филма. Сега кажете ми не е ли плачевно, че по такъв начин човек трябва да разбере за най-добрия български филм след 89. Изтърсено желание в нормален разговор за нещата от живота. Запознайте се с българската хайп машина. Никакви реклами. Никакви новини. Нищо. Тихомълком пускаме филм и се надяваме, че патриотизмът на посетителите на киното ще ги накара да го предпочетат. По дяволите поне завъртете трейлъра няколко пъти, ей така за цвят на едноцветните реклами. Но неее, на българите не им трябва такова нещо, на тях им дай риалитита. Изкуствено създадени конфликти и режисирани сензации, това се харесва на българина. За един холивудски филм разбирам средно от 3-4 месеца до една година преди да излезе. За „Дзифт“ научих един ден. Но виж за четвъртия брат, оцеляващите и танцуващите знаменитости знам сигурно от преди лятото. И после защо съм се окайвал.

Режисьор: Явор Гърдев

В ролите: Захари Бахаров, Таня Илиева, Владимир Пенев, Михаил Мутафов, Джоко Росич

Жанр: Драма / Трилър

Линк: Официален сайт

Линк: Трейлър(на официалния сайт)

Ревю: Очарователно е в колко много отношения този филм е по учебник. Първо е български филм, което автоматично означава нисък бюджет. Така е и тук. После, е режисьорски дебют, което пък значи, че за негов стил не можем да говорим, по-скоро би трябвало да присъстват влияния от по-големите имена в бранша. И те наистина присъстват. Множество при това. Пълпa и изказа на Тарантино, динамиката и несекващите неприятности, в които се навира героя на Гай Ричи, символичността и метафоричността на Кубрик, сигурно бих измислил и още, ако се напъна, но мисля, че това ви е достатъчно. Продължавам, актьорски дебют е за два от тритете централни персонажа, което значи, че не мога да ги съдя, ако не придават известна плътност на героите си, дори и, ако тя не присъства по сценарий. Филмът жанрово е ноар, което в най-прости думи ще рече мрачна,проблемна атмосфера. Е, каква по-мрачна и по-проблемна атмосфера от тоталитаризма? Сега сериозно. Драмата и проблемите съпътстват главния герой постоянно. На всичкото отогре е черно-бял,но не кичозно като Sincity, това едва ли не, е задължително за този жанр.

И след като така стриктно върви по учебниците, как да не успее. Ами ще успее, ами и то на много нива. Първо, на ниво диалог. Изобилие от лафчета, било то директни или символични. Сериозно, почти непрекъснато персонажите ги изстрелват, а и половината и повече войсовър е изпълнен с тях. Верно голяма част от тях вулгарни и цинични, но е бая точен образ на времето, в което в момента живеем. Затова някои го определят като нео-ноар, но да не навлизаме в подробности. Второ, на ниво сетинг. Е, по-точна представа за българските 60те не вярвам, че може да се изгради. Нещата, които показва филма, се покриват почти напълно с, това кето знам за тогавашното време. Всичко е тук – „крилатите“ соц. лозунги, руски маршове по радиоточката, обществената баня, култа към звездата, прекланянето пред Георги Димитров. по дяволите дори асфалта спряхме да го дъвчим след това. Даже, въпреки че не е възрастово-ограничен, или поне не съм разбрал да е, аз лично не го препоръчвам на непълнолетните зрители, не заради жаргонния език, а имено заради тези необясними за тях моменти. Трето, кинематографията. Ами, с може би най-добрия български кинематограф тука е лесно. Четвърто, режисура. Говорех за чудната смесица от стилове по-горе, няма да я повтарям. Пето, ВНИМАНИЕ! СПОЙЛЕР! по средата на пламенна секс сцена, дават кадър на женска богомолка, как изяжда главата на мъжката. Колко готино е това, а?

След всичките хвалби, редно е да кажа и единствената критика. Ами сюжета е леко плосък. Сори, ама щом мога да го изкажа с до две изречение, значи не е особено проникновен. Но да се вглеждам в тази дреболия при наличието на толкова добро всичко останало си е чиста проба снобско критикарство.

Последно искам да споделя радостите и притесненията си. Радвам се много след този филм. Даде ми надеждата, че все още може да правим качествено кино. Въпрос на време и средства е да възвърнем напълно тази си способност. Притеснявам се обаче, че, бидейки нашия билет до оскарите, няма да ни закара до там. Просто повечето лафове ще се изгубят при превода, а соц. фона ще остане неразбран. И не ми давайте за пример наградите, които спечели на московския фестивал, щото е смешно. Едно е руския манталитет и мислене, друго е американския. Замислете се, кой е по-близо до нашия. Точно така познахте.

И наистина последно, гледайте го. Дори и само за толкова нужната подкрепа, от която българското изкуство и в частност филмовото се нуждае.