Industible, my ass.
Ако не сте забелязали, да подчертая, че за в бъдеще да знаете. Спазвам тенденцията, когато пиша ревю на филм, ако въпросният ме е впечатлил силно, заглавието на публикацията е цитат от филма, а ако не е – си измислям някакво. Та това е цитат, ако не сте гледали „Hellboy 2: The Golden Army“ да ви кажа.
Режисьор: Гийермо дел Торо(„Hellboy„, „Pan’s Labyrinth„)
В ролите: Рон Пърлман, Зелма Блейър, Дъг Джоунс, Люк Гос
Жанр: Фентъзи / Екшън
Линк: Официален сайт
Линк: Трейлър
Ревю: (Нали си знаете)
Със започналия наскоро снукър сезон все нямах време да седна и да попиша за този филм, но най-накрая се стегнах, и сега с чаша кола, която да ме задържи още няколко мига буден(2 часа е), ще споделя всичко, което имам да казвам за филма, и най-вече за изключително талантливия му режисьор. Но всичко по ред – плюсовете и минусите на филма. Най-големият плюс на филма е ясен, това, разбира се, е Гийермо дел Торо. Най-големият минус на филма, за съжаление, също е Гийермо дел Торо. Ха, обърках ли ви? Момент и ще поясня. дел Торо безспорно е мега талантлив. Факт. Този човек има такава богата фантазия и безгранично въображение, че чак благородно му завиждам. Визията му е уникална. Това няма човек, гледал Фавна, който да го отрече. Във време, в което зрителят се е наситил със CGI ефекти, кой от кой по-невероятни, е похвално, че този човек продължава да впечатлява. А повярвайте ми това е доста трудно. Да не говорим и за умението му да избягва всякакви клишета и стереотипи и по този начин да налага своя уникален стил. Толкова примери мога да дам за новаторски идеи у него – жълто оките елфи, които се превръщат в камък след смъртта си, таралежо-тролоподобното създание Уинк, феите на зъбчетата, всякакви тролове и гоблини на тролския пазар, о боже, щях да забравя за тумора, елемента и ангела на смъртта(тези трите са ми любимите) и всякакви други вълшебни създания изглеждат просто феноменално. Мрачни и зловещи, те са истинско визуално пиршество. И всичко това те потапя в атмосферата на една дарк фентъзи приказка, каквато е Хелбой 2, по един неповторим начин.
Но стига с хвалебствията по негов адрес, да минем към критиката. Ами, слаб сценарист е. Във Фавна се представи три пъти по-добре. Тука има слаби моменти и в пъти повече мелодрама от необходимото(Пак добре, че не е като в първото Адско момче. А между другото, ако по-надолу не ми се отвори възможността да кажа, да знаете, че този филм няма място за сравнение с предшественика си. Все едно са правени от различни хора). Слаб момент е например, основната фабула, около която се върти филма. ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ! Лошият събира и сглобява артефакт, даващ му непобедима сила, и след като добрият се сдобива с него, още малко и да се изкуши от властта, която той дава, но не – предмета бива изгорен. Малко клиширано, не мислите ли. А относно мелодрамата, лично аз си мисля, че ако беше задълбал в темата за „изродите срещу хората“, беше намалил от любовните терзания между Червения и Лиз и тотално беше премахнал любовта между Рибата и принцесата, филмът щеше да е бая по-класен. Смятам, че първо, това противопоставяне „създание срещу човек“ беше много леко загатнато и недоразвито, а както знаете от предишните ми публикации, това много ме дразни. Второ, взаимоотношенията между Лиз и Хелбой, ами, малко са неубедителни. ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ! Първо забременява, а след това и близнаци. Айде стига де, не гледам латиноамерикански сериал. Трето, романсът между Ейб и принцеса Нуала беше тотално засенчен от този между Хелбой и Лиз, което го направи абсолютно ненужен. Добре, че е майсторската актьорска игра на Рон Пърлман(Хелбой – протагониста) и Люк Гос(принц Нуада-антагониста), която да замаскира тези дребни проблеми.
На кратко, предимства>недостатъци(многократно повече) и имаме уникалния стил на дел Торо+силната атмосфера, която той създава+много комични моменти(Май забравих да спомена досега, че в този филм има страшни майтапи)+особено силна актьорска игра от Люк Гос и Рон Пърлман=брутален филм. Не е като Рицаря, но не е и като Ханкок. Някъде по средата, но все пак по-близо до Батмана. Гледайте го, няма да останете разочаровани.

1 септември , 08 at 8:43 am
Леко кратичка ми е статийката, защото нарочно гледах да е точно 666 думи. Не, че съм суеверен или нещо, но сигурно отивам право към Ада.
5 септември , 08 at 10:51 pm
По повод на броя думи – поздрав с The Number of the Beast!
Всичко много точно си описал… мислех да се заям за нещо, ама айде от мен да мине – няма
Или може би нещо друго… хубаво, че броят на думите е 666, ама повече си писал характеристика на Гилермо, вместо рецензия и впечатления на филма. ]:)
7 септември , 08 at 12:11 am
И все пак се заяде
. Шегувам се. Знаеш, че приемам обоснована критика. щото хвалбите са ясни
. Иначе относно забележката, ами казах, че положителните и отрицателни черти на дел Торо са всъщност положителните и отрицателни качества на филма, но да прав си, сега като я прочетох изглежда леко неубедителна. Филмът е СТРАХОТЕН, хора. Не го изпускайте. Това ще свърши работа
.