Повторението Е майка на знанието

По принцип бях решил да НЕ пиша за стари филми, които (пре)откривам , но за този не можах да се сдържа, защото това е третият път, в който коренно ми се променя мнението за един филм при повторно гледане(Първите два пъти бяха на „Шесто чувство“ и „Боен Клуб„, които просто ги гледах прекалено малък). Затова това няма да е поредното ревю, а просто няколко думи за филма. И така ще говорим за:

Режисьор: Ричард Кели(„Southland Tales„)

В ролите: Джейк/Маги Гиленхал, Джена Малоун, Дрю Баримор, Мери МакДонел

Жанр: Съспенс / Ски-фи

Линк: Официален сайт

Линк: Трейлър

Коментар: (Никакви спойлери)

Спомням си първия път, когато гледах филма. Хм… нещо не ми харесва как почнах. Нещо липсва. А, да. Спомням си първия път, когато гледах филма, все едно беше вчера(Задължително го казваме, нищо, че никога не е така, нали). А истината е, че изобщо не си спомням преди колко години го гледах, мога само да предполагам, че са около 4 или 5, но едно си спомням ясно. Не бях дорасъл, за да го гледам или по-точно не бях дорасъл, за да го разбера. И, точно както лисицата от популярната басня на Лафонтен(или май беше на Езоп, пък Лафонтен ги превел, знам ли) за „Лисицата и гроздето“, която обявява недостижимото грозде за кисело, аз заклеймих филма за странен,тъп и скучен. Еми, сега 4 или 5 години по-късно не, че съм поумнял или натрупал житейски опит(въпреки че се надявам и това да е помогнало, пък макар и малко), а просто гледах режисьорската версия на филма, 20те допълнителни минути, на която, са направени с едничката цел да смелят сюжета му на простолюдието, което след края на надписите се е почесвало, там където не го сърби, точно както аз правех, когато го гледах за първи път. И общо взето тази третинка от часа си е свършила работата, блестящо при това. С радост мога да кажа, че разбрах филма. ЙЕЕЙ. Аплаус фор ми. Сега, какво ми е мнението за филма, след като вече съм го разбрал, сигурно се питате. Ами, филмът е изключителен в неповторимостта си. Наистина уникален е, именно, защото е странен, нестандартен, провокиращ размисъл, а това са качества, които високо ценя, не само, защото малко филми ги притежават в последно време. Има изключително крийпи атмосфера, страхотен диалог и прилична актьорска игра от младия Гиленхал. Единственото нещо, което не ми хареса при второто ми гледане на филма, е, че сега след като съм гледал и двете версии на филма, не мога да спра да се чудя, коя от версиите е по-добра. Вярно е, че именно режисьорската ми помогна да вникна в смисъла на филма, но не знам дали не се губи от онзи чар на първата, която оставя повече неща неразкрити, разбирай повече работа за разсъдъка и въображението на зрителя сам да свържи точките и да попълни дупката. Тази дилема много ме мъчи днеска и за това реших да изгледам още веднъж първата версия, което ще сторя утре и тогава ще добавя мнението си по проблема. А днеска определено беше странен ден, след като ми хареса филм, който не очаквах, че ще ми хареса, и ме разочарова друг, който не очаквах, че ще ме разочарова. Второто творение, за което говоря е „Птиците“ на Хичкок. Сега трябва да гледам още един негов филм, за да не остана с лошо впечатление за НАЙ-ГОЛЕМИЯ(Не че някога е било проблем гледането на още един филм и не че мога да остана с лошо впечатление за НАЙ-ГОЛЕМИЯ, ама).