Quis custodiat ipsos custodes

След множество дни без Интернет и дни на трескаво учене за изпити(Като нямам нет, какво друго да правя), най-накрая намирам време да напиша статийка. И тя ще е за един комикс, който наскоро прочетох(Опс, май се издадох колко съм учил ) За латиноговорещите или гугълотърсещите, който вече са разбрали за кой комикс говоря, ще кажа „Браво. Винаги съм искал и аз да се науча“, а за останалите – „Watchmen“.

Издател: DC comics

Броеве: 12

Период на издаване: Септември 1986 – Октомври 1987

Писател: Алън Мур(„V for Vendetta“, „From Hell“, „HellBlazer“, „The League of Extraordinary Gentlemen“)

Илюстратор: Дейв Гибънс(„Doctor Who“, „2000 AD“)

Ревю:

Много суперлативи бях чел за този комикс. Определения като „най-добрия комикс евър“, „велик“, „уникален“ и всичко друго, за което можете да се сетите, винаги вървяха редом с него. Единствения комикс спечелил Hugo награда(За незнаещите – това е награда за трудове и постижения в областта на научната фантастика и фентъзито) и удостоен с почетно място в класацията на Таймс „The 100 best English-language novels from 1923 to the present.“, което също знаех преди да седна и да го прочета. Казвам ви всичко това, за да ви опиша колко хайпнат бях за него. И това е единственият път, в който съм имал толкова огромни очаквания към нещо и те са се оправдали. Какво говоря, даже истината ги надминава, до такава степен, че не се виждат назад. Но нека, за да е малко по-подробно, по-организирано, по-прегледно и по-четимо да структурирам това ревю на секции. И така след това своеобразно интро, да преминем към историята.
Сюжет – Действието ни пренася към една променена, но изключително близо до нашата действителност, реалност, в която разликата е съществуването на супер герои. Ще кажете „Че то не е ли така с всички комикси?“ и ще сте правим, но този е една идея по-близо до нас, с това, че в него супер герои е разтегливо понятие. В него супер героите са всъщност обикновени хора, нахлузили маска и излязли да помагат на нуждаещите се и да наказват злосторниците. Единствения герой с нечовешки способности е д-р Манхатън, учен претърпял нещастна злополука, в последствие, на която получава супер силите си, но за това пък са му дали почти неограничени възможности, но и това си има цел, разбира се, и за нея, и персонажите малко по-късно. Действието на комикса се развива през 1985 и както казах, действителността е почти непроменена, тоест имаме си всички събития през 80те – отминалата Виетнамска война, която в комикс вселената е спечелена от американците, благодарение на споменатия по-горе учен, Никсън като президент, това също е променено, т.е. Никсън е все още президент през 85та, защото Уатъргейт скандала е бил предотвратен, войната в Афганистан и духа на Студеновойнското мерене на …оръжия между Съюза и Щатите, който е предаден по неповторим начин.
Структура и Похвати: Комиксът е разделен на 12 глави, излизайки месечно от Септември 86та. Всяка глава започва с приближение на 1вата картинка, има за заглавие част от някой известен цитат(Още си спомням как докато четях една от последните, озаглавена „Two raiders were approaching…“, по някаква извратена ирония на съдбата, Уинампът пусна великия Джими и по-специално любимата ми „All Along the Watchtower“.)и завършва с архивни документи от измислената вселена на комикса. А към похватите ще отбележа – перспектива от гледната точка на разказвач, често това е някой от героите, флешбеци от време на време, комикс в комикс, това Мур и Гибънс използват като паралелен коментар на случващото се в момента(Това последното е малко сложничко и виждам, че не го обясних достатъчно добре, но ако има заинтересувани питайте, и ще обясня или прочетете комикса).
Персонажи: Кой от кой по-култови. А, ако трябва да се впускам в по-подробни характеристики, то най-вероятно ще спойлна нещо, затова ще го давам по-накратко. Имаме две поколения супер герои, едните вече са на преклонна възраст и са или мъртви, или в институти. На тях няма да се спирам изобщо, тъй като са по-иррелавант. Но сегашните, повечето от които също са извън бизнеса, по една или друга причина, включват: д-р Манхатън, Комикът, Озимандиас, Нощна Сова 2, Роршах, Капитан Метрополис и Коприненoто привидение 2. Докторът го описах по-горе, сега само ще добавя, че давайки му богоподобни сили, Мур задава една от основните теми в комикса, а именно за вчовечаващите недостатъци на обожествяваните герои(това наистина е трудно да го обясня накратко, затова ще кажа само „Read the damn comic“). Комикът е от онзи тип персонажи, които обичаш да мразиш. Постъпили неправилно на места, правилно на други, накрая се покаяват и се оказва, че не са толкова лоши. Озимандиас е находчив и предвидлив бизнесмен, мегаломан пълен. Нощна Сова 2 е гийкът на компанията. Той е човекът с разнообразието от уреди – очила за нощно виждане, летящо корабче, оборудван с всякакви екстри и т.н. Роршах е моралният психар. Капитан Метрополис е ГЕЙ. Как да не е култов този комикс, като така се ебава с изконния образ на американската комикс вселена – Капитан Америка. Привидението е типичния образ на жената, която скача от мъж на мъж и се опитва да успокои и вразуми останалите в напечен момент.
Теми: Ако всяка от предишните секции даваше на комикса по 10 точки, то тази дава…де да знам 100, 1000, 10 000. Темите, които засяга комиксът са толкова обширни, че мога да изпиша поне 2 страници с разсъждения, но часът е 2:30, и ми се доспа, така че ще го дам малко по-накратко. Реализъм – това принизяване на героите до хората, не съм виждал на друго място да е направено по-добре. Така Мур изследва различни социални въпроси за правата на героите(разбирай на властите) и доверието на хората към тях, което най-общо може да бъде обобщено с фразата, която съм използвал за заглавие на публикацията – Quis custodiat ipsos custodes или в свободен превод на английски „Who watches the watchmen?“, или в още по-свободен превод на български „Кой наблюдава наблюдателите?“. Апокалиптизъм – заплахата за ядрено унищожение е постоянна част от духа на комикса и чувството, че края на света ще настъпи след броени минути е смазващо изградено. Мегаломания – загатнах я по-горе и за съжаление нищо повече не мога да кажа без да спойлна. И накрая, но определено не на последно място – моралът. Това бе най-силната част на комикса за мен. Всеки персонаж има свой собствен възглед за това що е морал. Всеки образ има както морални, така и аморални постъпки, но Мур не се наема да разяснява кое е правилно, и кое е грешно. Това е нещо лично за всеки читател – да прецени как постъпва във всеки един момент всеки един от героите и как би постъпил самият той, ако беше на същото място.
Арт: Не блести с нищо специално, което е единственото дребно минусче, което откривам, но поне и не е супер грозен и отблъскващ, защото не едно комиксче съм пропускал заради неприятен арт.

За финал, кратко обръщение към Зак Снайдър(„Dawn of the dead“, „300″), който подготвя филм, насрочен да излезе през март 2009. Бате, задачата ти е невъзможна, нали знаеш. Хубаво ще следваш плътно комикса, както направи и с 300. Разбрахме, в това си много добър, но духа му, всички тези теми и внушения няма как да ги предадеш. Абе, има, но не си ти човекът за това. Ако успееш обаче да направиш този филм велик колкото комикса, ти обещавам, че ще събирам пари от закуски за издигането на паметник в твоя чест(Абе, най-много да ти пиша поздравително писмо, което няма никакъв шанс да стигне до теб).

И вече наистина за финал, един апел. Прочетете го, заслужава си, неповторим е.